Жана Дювал
| Жана Дювал | |
| френска актриса, балерина и муза | |
 | |
| Родена |
около 18 ноември 1818 г.
|
|---|---|
| Починала | 20 декември 1868 г.
|
| Семейство | |
| Партньор | Шарл Бодлер |
| Жана Дювал в Общомедия | |
Жана Дювал (на френски: Jeanne Duval) e френска актриса, балерина и муза на френския поет Шарл Бодлер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Дювал и Бодлер се запознават през 1842 г., когато Дювал напуска Хаити и заминава за Франция. Те остават заедно през следващите две десетилетия. Казва се, че Дювал е жената, която Бодлер е обичал повече от всеки друг. Бодлер е написал много стихотворения, посветени на Жана, включително „Екзотичен аромат“, „Коса“, „Sed non satiata“ и др.
Бодлер я нарича „Черна Венера“ (на френски: La Vénus Noire). Тя символизира за него опасната красота, сексуалността и загадъчността на креолската жена от средата на XIX век.
Дювал умира от сифилис през същата 1862 г., а Бодлер умира пет години по-късно, също от сифилис. Смята се, че Жан Дювал е приемала наркотици. Дали това е вярно или не, не е известно.
Образ в по-късната литература
[редактиране | редактиране на кода]Жана Дювал, като фигура на екзотиката, става героинята на романа на Анджела Картър „Черната Венера“.[1] На нея са посветени романите на Нейло Хопкинсън „Солни пътища (2003)“, „Господарката на Шарл Бодлер“ – Микаел Празан (2007)[2] и други произведения.
През 1987 г. руската рок група „Aria“ създава песента „Street of Roses“ (музика на В. Дубинин, текст на М. Пушкин), посветена на Жана Дювал.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carter A., 1985 Black Venus, London: Chatto & Windus 121 pp. ISBN 978-0-7011-3964-3
- ↑ Michaël Prazan, La Maîtresse de Charles Baudelaire, Paris: Plon, roman, 2007.
|
